Творчески екип:
Музикална картина: Лилия Абаджиева
Драматизация: Димитър Стоянович
Сценография: Васил Абаджиев
Актьорска кондиция: Калин Врачански
Сценична версия и постановка: Лилия Абаджиева


Участват:
Пламен Манасиев, Калин Врачански, Юлиян Малинов, Мартин Гяуров, Николай Антонов, Росен Белов, Николай Върбанов, Юлиян Рачков, Михаил Милчев, Венцислав Сариев, Николай Димитров, Симона Халачева, Йорданка Любенова

Времетраене: 2 часа и 30 мин. мин.



Анотация:
“Парижката Света Богородица”  като драматическа поезия  и съдържание  на човешката  индивидуалност
В предговора към “Съзерцание”Виктор Юго пише: “Тук е разказана една човешка съдба ден след ден.
Но това животът на един човек ли е? Да, но също така и живота на другите хора. Никой от нас няма честта да притежава живот, който е само негов. Моят живот е вашия, вие изживявате това , което изживявам аз, съдбата ни е еднаква.”
“Парижката Света Богородица” (1831) е роман, вдъхновен от духа на романтизма. В него има всичко  необходимо за човека – вяра в доброто, възторг от красотата; конфликт, породен от двойнствеността на този свят -  между доброто и злото, красивото и грозното; копнеж по щастие; възхищение от силата и дързостта на стихията на чувствата; надмощие на чувствата над разума. Епохата на романтизма поставя чувствата над разума, бунтува се срещу установените модели на мислене и поведение и създава ирационален свят , в който е възможно проявлението на свободата на човешкия дух. 
В завещанието си на 31 август 1881 година Юго пише:

• Бог съществува като абсолютно независим създател и повелител на Вселената.
• Животът има смисъл, когато човек обича, труди се и крачи напред.
• Душата е безсмъртна.
• Любовта е единственият неизчерпаем извор на вяра в живота.
• Мисията на поета е да възвръща хората към човечността, а човечността е дело на любовта.

Спектакълът, който ще видите и ще съпреживеете с нас тази вечер E животът на духа, преживяващ патос, страст, терзание, болка, милосърдие и състрадание.

Дали във времето, в което живеем разумът безвъзвратно е надмогнал чувствата...
Лилия Абаджиева
“Животът ни е двойствен — свой свят има си
сънят, разделящ двете тъжни имена —
живот и смърт; свой свят сънят
си има — царство на реалност странна.
В развоя си съдържа той дихания,
сълзи и мъки, радостни отсенки.
Засенчва будните ни мисли той
и облекчава будните дела.
Разделя същността ни, става част
от нас самите и от нашто време.
Какво е минало? Какво са сенките?