Творчески екип:
Режисьор: Ованес Торосян
Сценография и костюми: Мера Денева
Музика: Елена Дечева
Мултимедия: Димитър Сарджев


Участват:
Ангела Канева, Владимир Солаков, Гринго-Богдан Григоров, Даниел Кукушев, Димитър Стойнов, Николай Димитров, Петя Силянова, Пламен Манасиев, Юлиян Малинов, Юлиян Рачков, Ованес Торосян





Анотация:
„Вяра е млада жена, която след дълга и болезнена връзка губи вярата си в любовта. Разочарована и уморена от компромиси, тя се впуска в хаотичния свят на съвременния дейтинг – приложения, случайни срещи и повърхностни разговори, които вместо близост ѝ носят още по-голяма празнота.
В момент на осъзнаване, Вяра взема смело решение – да спре да търси любовта и да остане сама. Да се обърне към себе си и да изгради отново вътрешната си цялост. Именно тогава, когато най-накрая не очаква нищо, се появява Той.
Как ще се развие тази среща – никой не знае. Дали е ново начало или просто огледало на научените уроци? Едно е сигурно: Вяра вече е открила най-важното – вярата в себе си. А когато тя е жива, всичко останало е възможно.“
- Ованес Торосян (режисьор)


„Живееш в блаженството на любовта. Всеки ден благодариш, че с този човек сте се срещнали. Но един ден всичко се променя - връзката се разпада и се оказваш сам в свят, който не познаваш. Светът на срещите се оказва странен, дигитален, пълен с абсурдни ситуации и непредвидими правила. Всеки опит да намериш близост те изправя пред странности и недомлъвки, които са забавни за другите, но за теб са като самотно плаване в открито море, където брегът изглежда недостижим.

Любов и други аварии“ от Александра Славова и Любомира Видева (наградена на Осмия конкурс на Театър София за съвременна българска пиеса) разказва за опитите да започнеш отначало, за всички тези срещи и откази, за забавните и понякога болезнени куриози на съвременния дейтинг. Но най-вече постановката ни напомня, че най-важната среща е с нас самите - с новите версии на себе си, които постепенно се превръщат в нашия собствен бряг.

В света на „Любов и други аварии“ абсурдът и хуморът вървят ръка за ръка с тъгата и разочарованието. А в края на пътуването, точно когато мислим, че сме изгубени, откриваме неочаквано светлина: способността да сме самите себе си, да се обичаме и да продължаваме напред, дори когато всичко изглежда невъзможно.“
- Александра Славова и Любомира Видева (автори)