Ревизор

"Ревизор"

Господа, при нас идва "Ревизор"

Спектакълът на Бойко Богданов съживи трупата на театър "София"

Режисьорът Бойко Богданов притежава един безспорен талант - умее да ентусиазира и съживява екипите на театри със затихващи функции. Направи го през 1994 г. в "Сълза и смях" със своя спектакъл "Къща" по Антон Страшимиров. Сега постановката му на Гоголевия "Ревизор" по същия начин мотивира и обедини трупата на театър "София". Идването му внася оживление на сцената, както пристигането на Хлестаков, взет за пътуващ инкогнито ревизор, обръща живота на малкото градче в руската пустош, от което "и три години да яздиш, никаква граница няма да стигнеш".

На сцената са почти всички актьори, напълно равностойни като присъствие и изпълнение, заредени с нова енергия, влюбени в ролите си. Освен освежаващото присъствие на едно ново лице (или добре забравено старо - Богданов е щатен режисьор в този театър 1989 - 1993 г.), причина за това, предполагам, е и удачно намереният ключ към тях. Режисьорът (с помощта на художника на спектакъла Петя Стойкова) е видял персонажите на Гогол като образи в карикатурите на Оноре Домие. Това не са характери, а типажи - алчният (началник на благотворителните заведения Земляника), роболепният глупак (училищен настоятел Хлопов), интригантът (пощенски началник Шпекин), суетният празноглавец (мнимият ревизор Хлестаков), подкупният (съдия Ляпкин-Тяпкин), сплетникът (помешчиците Бобчински и Добчински), изпеченият мошеник (градоначалникът). В тях една-единствена черта, гротескно уедрена, определя пътя на актьора към образа. Всеки от изпълнителите е имал свободата да открие онзи ярък детайл, който да даде живот на неговия персонаж. Удачното попадение на Росен Белов е един писклив смях, който заедно с крилатите сандали на бога вестител Хермес се превръща в запазена марка на Шпекин (пример как една "второстепенна" роля може да стане възлова в биографията на актьора). В тази редица от детайли-знаци е фесът на Земляника (неузнаваем Пламен Манасиев, зареден от смяната на амплоато на вечния красавец); нацупените устни и обратната захапка на дъщерята на градоначалника (Невена Калудова с втора изключително силна роля след "Уморените коне..."); единственият преден зъб и високият цилиндър на Добчински (Ангел Генов доказва, че освен чувствителен драматичен актьор, може да бъде и великолепен комик); буклата върху голото теме на Хлопов (от сивия и безличен училищен настоятел Михаил Милчев прави цветна и запомняща се роля). Сред тази колоритна поредица единствено гостите в трупата - Мария Сапунджиева (жената на градоначалника) и Пламен Сираков (Бобчински) са в познатото си амплоа. Затова пък присъствието им не комплексира, а вдъхновява останалите.

Едно от безспорните попадения на "Ревизор" е и работата на художника Петя Стойкова, говореща през символи - стените се движат като капан, готов да щракне всеки момент.

Въпреки че е вярна на текста, постановката на Бойко Богданов не е банална. Напоследък подобно съчетание рядко се среща на българска сцена. Този спектакъл сигурно ще се хареса на гимназиалните учители по литература и ще настрои скептично университетските преподаватели. От пиесата на Гогол, която, като всяко гениално произведение, е многопластова, тук е изведена само една линия. Затова пък Богданов я защитава достатъчно убедително: как "на върха на пирамидата на всяка йерархична структура може да кацне някой фантастичен Хлестаков - пройдоха и празноглавец, и безоблачно да си я управлява и дои". В неговия "Ревизор" доминира гротеската, той отказва да види трагизма в пиесата. Във финалните реплики на Градоначалника "На кого се смеете?... На себе си се смеете!" не звучи тътенът от разразилата се буря (според гениалното определение на Набоков "пиесата започва с ослепителна мълния и завършва с гръм, всъщност тя цялата е онова мигновение между светкавицата и тътена на гръмотевицата"). Причината за това е и неувереното изпълнение на Сава Пиперов в ролята на Градоначалника. На Калин Врачански също му трябва малко повече самочувствие и свобода на сцената. Това ще превърне монолога на Хлестаков наистина във вакханалия от фантазиите на един суетен празноглавец и ще придаде отчетлива градация в сцената, когато гузните граждани идват един по един с подкуп при мнимия ревизор.

Анелия Янева, Капитал Лайт - Брой 23, 04 юни, 2008

Ревизор на мъртви души тараши театър "София"

Актьорът Калин Врачански превръща измамника Хлестаков в неустоим чаровник

Или Николай Василиевич Гогол е гений, чийто социален „рентген” провижда далеч във времето, или обществото се развива прекалено бавно. Най-вероятно - и двете. Така или иначе се оказва, че безсмъртната сатира на класика не се нуждае от освежаване към днешна дата. Затова именно „Ревизор” на Гогол, а не „по” Гогол очаква своята първа публика на премиерата в театър „София” довечера. Спектакълът на Бойко Богданов в духа на ексцентричната гротеска, отдавна обикната от режисьора, не залага на ефектни революционни ходове. Той и без тях е неприлично актуален и смразяващо смешен. Типично руският колорит в сценографията на Петя Стойкова, в която не липсват нито прочутата парна баня, нито кубетата на храмовете, нито дори аристократичната карета, както и музикалната картина на самия Богданов в стил православни песнопения биват надскочени от универсалността на текста. В неговата тъкан режисьорът е вплел прочутия фрагмент за руската тройка от романа „Мъртви души” и когато вместо възгласа „Накъде летиш, Русийо?!” прозвучава „Накъде летиш, Родино?!” (може би единствената волност, проявена по отношение на великия Гогол), всичко си пада на мястото.

В спектакъла на Богданов живее на дребно едно недъгаво и корумпирано общество, омотано в еснафски комплекси. И, логично, то „произвежда” своя Хлестаков, който знае как да се възползва от потулените грехове и греховце на провинциалния елит. В ролята блести талантливият Калин Врачански, за чиито перспективи в театъра в. „Новинар” преди повече от година пръв писа, а по-късно колеги дори сравниха с Хю Лори. След двайсетина години Калин наистина може и да заприлича на звездата от „Д-р Хаус”, но и сега си личи, че е от ония харизматични актьори, с чието присъствие на сцената сякаш внезапно всички светлини се запалват. Неговият Хлестаков не е измамник, нито дори манипулатор; той е просто симпатичен развейпрах, върху когото обществото проектира собствените си страхове и пороци. А обявяването на появата на истинския ревизор в края е сякаш знак за вечната повторяемост, с която социумът възпроизвежда заблудите и дефектите си – за него е по-приемливо да си плаща солено, отколкото да се промени. В този жесток човешки паноптикум ярки образи изграждат Сава Пиперов, Мария Сапунджиева, Пламен Сираков, Ангел Генов, Невена Калудова, Михаил Милчев, Пламен Манасиев, Лилия Маравиля.

Ирина Гигова, Новинар, 14.05.2008

Ревизор идва и в театър “София”

Н.В.Гогол пред Н.В.Зрителя

По думите на Достоевски “Всички ние сме излезли изпод шинела на Гогол”. Рано или късно, всеки голям български режисьор прави своя опит “да влезе в шинела на Гогол”. През годините са я поставяли режисьорите Иван Попов, Николай Масалитинов, Кръстьо Мирски, Хрисан Цанков, Методи Андонов, Слави Шкаров, Стоян Камбарев, Лилия Абаджиева. Към тази нелека задача е пристъпил и Бойко Богданов на сцената на Театър “София”.

Бойко Богданов смята “Ревизор” за един от най-актуалните текстове за театрална работа, който би могъл да бъде намерен в днешно време, най-малко поради две причини. Първата, разбира се, е геният на Гогол, който бърка в най-голямата дълбочина на човешките и социалните взаимоотношения, правейки дисекция на чиновническа и имперска Русия, но не повърхностно или като някаква мода. Втората причина, която кара режисьора да се заеме с поставянето на “Ревизор”, той декларира така: “Много тъпо и бавно се развива нашето общество, а това помага на класиците да звучат съвременно”.

Слава Богу, спектакълът не търси някакви ексцентрични псевдореволюционни “осъвременявания”. Текстът е достатъчно съвременен и звучи изразително в естетиката на ексцентричната гротеска, така обикната от Богданов. Имаме един сполучлив опит да се направи “Ревизор” НА Гогол, а не ПО Гогол. Използван е преводът на Христо Радевски, но с леки намеси и актуализации в полза на живото звучене в днешния ден. В музикалните етюди на представлението има и по някоя и друга руска дума – може би повлияно от факта, че първата постановка на “Ревизор” в България е била в Русе през 1880 г. на руски език. Това придава определен колорит на спектакъла.

“Не съм търсил някаква външна ексцентричност, не съм обръщал жанрово трагикомичното само в трагично или само в комично. Не съм правил и онова, което направи преди години големият руски режисьор Анатолий Ефрос, когато представи комедията “Женитба” като трагедия. Използвал съм всичко, което съм научил през последните 30 години в театъра, за да подкрепя този текст и да му дам възможността да прозвучи точно толкова съвременно, колкото на практика той звучи заради дълбочината си, заради това, че той е много умен и верен, много човешки и правдоподобен”, споделя Бойко Богданов.

Обичайно има два подхода към поставянето на “Ревизор” – сатиричен и фантасмагоричен. Тук виждаме по малко и двата и то без спектакълът да е хибрид. Началото ни въвежда в едно интимно и популярно пространство – руската баня. Парата на банята подобно на дима от Камбаревата постановка е визуализация на идиома прах в очите. В хода на действието героите първо са голи, но защитени, после са много облечени, но всъщност постепенно все по-разголени.

На два пъти, в началото и в края, публично се чете по едно писмо, което отваря и затваря действието. С първото писмо гражданите са поразени от вестта, че пристига ревизор. И започва “Рев-и-зор”. И започват страховете, защото всеки има своите “греховце”. На финала публично се чете писмото на лъжеревизора Хлестаков до негов приятел, където фалшивият герой разкрива своята истинска същност. Всички са вкаменени.

И когато мнимият ревизор е разобличен, а стражарят още не е известил за истинския, в това ничие време на вцепенение, думите “Не стига, че ще станеш за смях - ще се намери някой съчинител, драскач, ще те изтъпанчи в някоя комедия. Ето кое е обидното!… и всички ще се хилят и ще пляскат с ръце. На какво се смеете?… На себе си се смеете!… Ех, вие!” звучат горчиво-истерично. Комедията на Гогол “Ревизор” е образец за комедиографско майсторство именно заради катастрофичния финал. Както пише знаменитият артист и приятел на Гогол М.Шчепкин, “Както и да говорим, страшен е не Хлестаков, а оня ревизор, който ни чака пред вратите на гроба. Този ревизор е нашата пробудила се съвест. По-добре да направим ревизията на това, което имаме у нас в началото на живота, а не в края. Печалният финал е нежелателен, че и животът, който сме свикнали по малко да смятаме за комедия, може да има същия печално-трагичен завършек…”

Тук няма как да не отбележим и наличието на един предварителен “измамен” финал, когато Хлестаков се измъква с карета от градчето и звучи привнесеното от “Мъртви души” лирическо заключение за руската тройка. Наистина блестящо и уместно преплетено!

По отношение на актьорската игра – всички актьори играят като в главна роля. Трупата на театър София отдавна е екип, а гостите – Мария Сапунджиева и Пламен Сираков – без никакво затруднение преминават към отбора. Интересна е изявата на по-новия член на трупата Калин Врачански в ролята на Хлестаков. Изумителната физическа прилика на Калин Врачански с популярния английски актьор Хю Лори също дава интересен привкус на възприемането на този съвсем различен от обичайния Хлестаков.

Хлестаков – преминавайки от маска в маска – е единственият между персонажите с повече от две лица. Започвайки от пълна инфантилност и радост от това, че го взима за друг, и достигайки до удоволствието и наслаждението на това да си друг и да си играеш с човешките съдби. При Хлестаков на Врачански няма стабилност на аз-а. Той е Никой и положението от забавно става все по-страшно. И когато става ясно, че толкова съдби и ситуации се управляват от Никой, от Нищото от Пустотата, комедийното настроение като че се поизчерпва.

“Ревизорът” е искрен в играта си докрай. Той единствен е облагодетелстван от текста да премине през целия емоционален регистър (тука има над какво да поработи Врачански). Хлестаков винаги е контра на групата. И може би е находка на Богданов да избере най-младия актьор на трупата на театъра, който още не се е вписал толкова, че да може да стане пирон в екипа. А екип има и е приятно това да се наблюдава. На сцената ще видим Сава Пиперов, Мария Сапунджиева, Невена Калудова, Михаил Милчев, Николай Антонов, Пламен Манасиев, Росен Белов, Ангел Генов, Пламен Сираков, Калин Врачански, Николай Върбанов, Милен Николов, Продан Нончев, Йорданка Любенова, Милена Живкова, Лилия Маравиля, Мартин Гяуров, Валентин Стоянов.

Милена Очипалска, Всеки ден

Гоголевски "разкош" по софийските сцени

И "Ревизор", и "Женитба" довеждат класическото до скука и досада

Месец май се оказа най-гоголевски за театралния сезон. "Женитба" е предложението на Народния театър и режисьора Кольо Петков, а театър "София" ни сюрпризира с "Ревизор" на режисьора Бойко Богданов. Съвпадащото за двете представления е намерението и на двамата режисьори (различни на възраст и търсена естетика) да бъдат верни на текста (каквото й да значи това днес), обявявайки се, че ще се стремят към едни по-скоро традиционни, а не модерни прочити на пиесите, но задължително ще са актуални, т.е. съвременни.

И така неусетно стигаме до интересната дихотомия: конвенционален театър (в който трябва да се съдържа традиция, истинност и съвременност) и модерен, т.е. външен и вероятно пошъл, търсещ евтини ефекти (като употребата на понятието модерен някак тревожи и даже гнуси двамата режисьори). Какво обаче се случва и с двете комедии на Гогол, които по техните думите е автор - наш съвременник, който не се нуждае от актуализация, независимо че ни делят 130 години? Ние, разбира се, не се и съмняваме във възможностите на текстовете, а по-скоро любопитстваме спрямо представленията.

"Женитба" е една комедия, в която има "съвършено невероятни събития в две действия", провалена сватба и множество комично-сатирични ситуации около сватосването на Агафя Тихоновна и неколцина престарели ергени. Любопитното обаче е как режисьорът Никола Петков разбира традициите. От камерната сцена на Народния театър узнаваме, че за режисьора тази комедия всъщност се "рови" в човешката душа и природа, тъй като "човек - това са два човека..." (така твърди Никола Петков).

Ето защо "Женитба" ненадейно се превръща в романтична комедия със сантиментални нотки, в която лошият късмет и случайността пречат да се осъществи желаният брак между "невинните гълъбчета" Агафия и Подкальосин. Но не само в семплото решение и позадрямалата режисура са драмите на представлението, а в очевидното "оставяне" на актьорите да се "спасяват" поединично. И ето как, вместо да гледаме "Женитба", се оказва, че сме очевидци на представите на актьорите за най-доброто от тях: Рени Врангова (Агафия Тихоновна), която тук е Шарлоте от Дон Жуан, Мариус Донкин (Подкальосин) - странно напомнящ на романтичен Ромео, Антон Радичев (Пържени яйца) - направо изваден от НЛО (нали така хората го познават и обичат), Вальо Танев (Кочкарьов) - вече микс от "Господари на ефира" и остатъци от "Улицата", и така до безкрая...

Какво се случва с традиционния "Ревизор", който няма да е по Гогол, а на Гогол, защото Бойко Богданов иска да е верен на текста, т.е. да съдържа 90% от него? Оказва се, че го е разбрал съвсем буквално и представлението е три часа и 10 минути, в които скечът и гротеската са основните решения.

Амбициите тук обаче не са към частното/душата (по К. Петков), а към обществения живот направо, защото "днешното общество се развива тъпо и бавно" (по Б. Богданов), дотолкова, че Гогол е още актуален. Ето защо в "Ревизор" персонажите са по животински деформирани (нали така се прави в гротеската), изкълчени и преувеличени (тук има намеци за фантасмагоричното у Гогол), типизирани, шумни и екзалтирани... и така три часа, които ни се струват шест.

Защо? Защото скечът предполага късата форма и всяко негово удължаване, често разбирано като повторение, пресолява спектакъла. И цялата тази буфонадност, която се насича от православни песнопения на руски (музиката е авторска на режисьора) и вариететните късчета с марионетъчен привкус (актьорите пеят и крещят на два микрофона, после замръзват в изкривени пози), които да напомнят за гротеската отново, единствено успяват да "пищят", че това сме го гледали вече много пъти.

И в този смисъл моята почуда е как успяват и в двата спектакъла по Гогол режисьорите да разбират традиционния театър всъщност като банален, досаден и много дълъг такъв. Откога скуката и клишетата се свързват с класическото? И защо демодираните емоции и изразни средства трябва спокойно да лежат на представи за традиции и конвенции, а непретенциозната публика да се чувства ужким познато и удобно? Затова може би е по-добре и двамата режисьори без погнуса да се огледат в модерното.

Гергана Пирозова, Дневник, 19 май, 2008

Рев-и-зор е новата премиера на театър "София"

Гогол е видян в унисон с нашия ден, но и малко монотонно

Неотдавна Народният театър добави към заглавията от афиша си "Женитба" на Н.В. Гогол - една успешна, издържана в романтичен дух интерпретация на Никола Петков. А тези дни големият руски комедиограф "стъпи" за пръв път и на сцената и на театър "София", само че с "Ревизор". Гогол е написал пиесата по идея на Пушкин за по-малко от два месеца. Комедията е поставена веднага в най-големите руски театри в Петербург и в Москва. По онова време авторът е на 27 г.

"Нравственият упадък в налудничавия ни обществен живот е стигнал дотам, че на върха на пирамидата на всяка йерархична структура може да кацне някой фантастичен Хлестаков - пройдоха и празноглавец, и безоблачно да си я управлява и дои", уточнява кои са мотивите да посегне към този текст режисьорът Бойко Богданов. Сценографията на спектакъла е на Петя Стойкова. В ролите на колоритните Гоголови герои зрителят ще види актьорите Сава Пиперов, Мария Сапунджиева, Невена Калудова, Николай Антонов, Пламен Манасиев, Росен Белов , Пламен Сираков, Калин Врачански, Николай Върбанов, Лилия Маравиля, Мартин Гяуров и други.

Представлението е решено по-скоро в стилистиката на вечерно телевизионно шоу - на сцената се разиграват скечове, всеки един от които, взет поотделно, носи комичен заряд, така че публиката се забавлява. В своята цялост обаче спектакълът, поне на първото му "завъртане", отстои от традиционната ни представа за класическа гротеска. Неколкократно са ползвани едни и същи режисьорски техники, което дотяга на зрителя, вместо да го разсмее. Иначе достойнство на представлението е, че всеки от актьорите, чийто персонаж е второстепенен, играе така, сякаш неговата роля е най-важна. Запомнящи се са героите на Михаил Милчев - инфантилният училищен настоятел Лука Лукич Хлопов, и на Росен Белов - "любознателният" пощенски началник Иван Шпекин. Сполучливо е превъплъщението и на Калин Врачански в ролята на мнимия ревизор, чиято поява в селцето предизвиква "рев и зор". (Още в пиесата "Уморените коне ги убиват, нали?" на Хорас Маккой младият актьор даде сериозна заявка за таланта си). Въпреки недостатъците "Ревизор" на Бойко Богданов е в ритъма на днешния ден и обществото ни, което по думите на режисьора "се развива много тъпо и бавно". А това помага на класиците да звучат съвременно.

Сабина Василева, Сега, 22.05.2008

„РЕВ-И-ЗОР” по ГОГОЛ в театър ”София”

“НОЩЕМ НЕ СПИМ, МИСЛИМ ЗА ОТЕЧЕСТВОТО...”

Тези и още много други възлови реплики от гениалната комедия на Гогол „Ревизор” можем да чуем от сцената на театър „София” в постановката на Бойко Богданов.

Режисьорът се е постарал текстово да остане верен на автора, но си е послужил с много песенни (музикален консултант Данко Йорданов) и игрови акценти в спектакъла (общата молитва, общото припяване на чашката, общия протест, финала с четенето на писмото на Хлестаков и т.н.)

Художник на постановката е Петя Стойкова, която започва с руска баня, където се запознаваме с героите и научаваме за появата на „рев-и-зор”- сполучлива игра на думи. Стойкова е създала чудесни костюми, близки до познат илюстративен материал от епохата, а режисьорът е подчертал и организирал и подходящи пластични движения към тях. В ролите виждаме познати и любими актьори, но определено в нова светлина – както тези от театър „София”, така и поканените специално от режисьора любимци - Пламен Сираков и Мария Сапунджиева. В ролята на Хлестаков виждаме младият красавец с изявени вече театрални възможности Калин Врачански, дълбоко вникнал в образа. Той достойно партнира на плеядата от типажи, а сцените му с Ана Андреевна (М.Сапунджиева) и Машенка (Н.Калудова) са връх в спектакъла.Тук трябва да се отбележи много доброто постижение на Невена Калудова, която е намерила и визуални приспособления (Героинята й е с обратна захапка, гледа намусено през цялото време и постига силен комедиен ефект). Дуетът им със Сапунджиева е изработен много добре актьорски. Сава Пиперов (градоначалника Дмухановски) е много подходящо подбран за ролята. Но все пак – защо и той, защо и други актьори говорят на невероятен диалект и се опитват да опростачват текста - всеки по своему? Това е важна забележка, касаеща все по-западащото слово в българския театър. Остро характерни са Николай Антонов (Ляпкин-Тяпкин), Пламен Манасиев (Земляника), Михаил Милчев (Хлопов), Росен Белов (Шпекин), особено впечатляващата двойка Пламен Сираков (Бобчински) и Ангел Генов (Добчински). Йорданка Любенова, Милена Живкова и Лилия Маравиля създават интересни и колоритни образи макар и с неголеми сценични задачи. Николай Върбанов прави един много земен и ярък Осип. Продан Ноночев, Милен Николов, Мартин Гяуров и Валентин Стоянов също създават верни интерпретации на образите си, съпроводени с индивидуално виждане.

„Ревизор” в днешно време наистина звучи много актуално – не само с известните реплики и с потъналите в корупция и кокошкарство герои. Целият облик в действителността в комедията за съжаление визира и нашият днешен ден. В театрално отношение спектакълът е с не много равна структура, особено дразни твърде развлечения и изключително подробен финал, от чието съкращение спектакълът само би спечелил. Режисьорът употребява и директен контакт със залата, за което му помагат двата микрофона отстрани, обръща се и към масовка, и към живи картини в решението си. Радва увлечението, с коеето играе цялата трупа, явно намерила единомислие и усетила цялостното послание на постановката.

Красимира Василева

ПАРТНЬОРИ