Още с премиерата си през 2014 година спектакълът на Театър „София“ „Антигона“ от Жан Ануи прикова погледите на гилдията и верните театрални почитатели. А през 2015 година получи 3 номинации за ИКАР, 4 номинации за АСКЕЕР и наградата на Столична община за ярки постижения в областта на изкуството, раздел Театър.

Тази година бе селектиран да представи България по време на престижния международен театрален фестивал в Бурса, Турция. Жителите и гостите на четвъртия по големина град в Турция гледаха „Антигона“ на 22 и 23 март.

В София ще се играе отново на 7 април и отново ще има титри на английски език за чужденците, гости на българската столица.

Участват: Дария Симеонова, Каталин Старейшинска, Невена Калудова/Милена Живкова, Силвия Петкова/Мила Банчева, Божидар Йорданов, Ириней Константинов, Йорданка Любенова, Николай Върбанов, Росен Белов, Николай Димитров, Иван Крумов

Режисьор е Иван Добчев, сценограф Станислав Памукчиев, костюмите са дело на Петя Боюкова, а музиката – на Христо Намлиев.

Режисьорът Иван Добчев казва за спектакъла си:

"Светът на политиците /царе, крале, императори, фюрери, президенти, генералисимуси и прости министър-председатели/ от времената на Софокъл та до днес, винаги се е сблъсквал с “нездравословната” етична анормалност на персонажи като Антигона. Те, Антигоните винаги противопоставят собственият си морал на каузата на “държавните мъже”, отказват да се подчинят на “здравословните” правила и закони на силните на деня и в крайна сметка заплащат нарушението с живота си. От античността до днес ние, зрителите на тези трагедии, все стигаме до очистителния катарзис, посипваме главите си с пепел, взимаме си съответните поуки от историята и така... до следващата инатлива Антигона, която не иска да се вразуми и да приеме нашата желязна държавническа логика.

Тук е необходимо да направим една уговорка, поради възможността да сбъркаме жеста на Антигона със жестикулациите на многобройните й имитатори - изпаднали, загубили всякакви основания хора, аутсайдери, “нямащи нищо какво да губят, освен оковите си”, пролетарии от всички страни, прошлеци и неудачници. Антигона прави своя жест пряко кръвната връзка с вуйчо си царя, пряко годежа си с Хемон /син на царя/, пряко статута си на дъщерята на спасителя на държавата Едип. Антигона има какво да губи - и това прави жеста на неподчинение подчинен на нещо по-високо от егоцентричния напън да се самодокажеш и да манифестираш бунтарски характер.

Нашият спектакъл е за истинските, сакрални основания на протестиращия човек, човекът, който казва “НЕ” на разбиращото се от само себе си “ДА” и го отстоява с цената на живота си. Мисля, че го дължим на младите, склонни към протестиране, българи."