Пламен Манасиев отпразнува 50-тия си рожден ден на сцената на Театър „София“ с постановката „ПАРИЖКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА“.

25 от своите 50 години Пламен Манасиев радва публиката на Театър „София“.

В момента можем да го гледаме в ПАРИЖКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА, РЕВИЗОР, КОВАРСТВО И ЛЮБОВ, ПОКАНА ЗА ВЕЧЕРЯ.

Познаваме го с ролите на Фердинанд в „Бурята” от Шекспир, Лазар в „Любовни булеварди” от Ст. Цанев, Жулиен Портал в „Хотел между тоя и оня свят” от Е. Е. Шмит, Омуртаг в „Конят на Александър Велики” от Ст. Цанев, Джонатан в „Арсеник и стари дантели” от Дж. Кесълринг, Гремио в „Укротяване на опърничавата”, Тибалт в “Ромео и Жулиета” от Шекспир, Нягул в “Албена” от Йордан Йовков, Земляника в "Ревизор" от Н. В. Гоголи др.

Не по-малко любими са ролите му в сериалите „Стъклен дом“ и „Под прикритие“, както и в първия български хорър филм „Вила Роза“.

Гласът на Пламен Манасиев е изключително разпознаваем и за широката публика благодарение на отличната му работа по озвучаването на български език на ключови роли на актьори като Хю Грант, Том Круз, Уил Смит, Брус Уилис, Мат Деймън, Пол Уокър и др.

Пожелаваме му още много хубави роли и още много години той да радва публиката и любовта на публиката да радва него!

Ето какво сподели той с нас в навечерието на юбилея си.

На рождения си ден повечето хора си правят равносметка, твоята каква е?

Моята равносметка чисто като сметка излиза 50 години, 25 години в Театър „София“, Nброй представления, N брой филми, 1 син – общо взето това са нещата, за които се сещам в момента.

Може би – удоволствието, че имам възможността професията ми да е моето хоби.

Винаги ли си искал да бъдеш актьор? Имало ли е друга професия, която си искал?

О, имаше, разбира се. Като дете не ми е и минавало през ума за актьорската професия. Гледах на актьорите по-скоро като на божества, като на недостъпни хора. Аз исках да бъда археолог. Но това си остана мечта. Занимавал съм се с фотография, с плуване, с различни неща. Чак в гимназията, след като ходихме да гледаме едно представление на една бургаска детска група, тръгна желанието и накрая се превърна в професия.

Имаш ли любима роля?

Честно казано не мога да кажа една. Аз си обичам ролите. Знам че сигурно е клише, но няма как да не си обичаш ролите, това е твоят живот. Всеки един герой, който играеш, ти си длъжен да го защитаваш. Независимо добър, лош, какъвто и да е. Така че не мога да кажа най-любима роля. Всяка роля е част от мен, голяма доза труд, много репетиции, много текстве в главата, много публика, с която съм се срещал. Наистина са ми носили голямо удовлетворение. Обичам си работата, съответно и ролите.

А има ли роля, която ти се иска да имаш шанса да изиграеш?

По-скоро искам да имам нови предизвикателства, интересни роли, които ме карат да откривам нови неща, които все още не съм открил в себе си. Конкретна роля не мога да кажа, мина времето за Ромео, за Хамлет, освен ако не е доста осъвременен вариант.

Като цяло, въпреки че много хора критикуват структурата на театрите, ние имаме възможността да се докосваме до наистина висока драматургия. Това е уникално, защото навън не навсякъде това се случва. А ние имаме буквално всяка вечер различна пиеса, различна сложност, висока драматургия.

В едно друго интервю споделяш, че „Най-важна е почтеността в тази професия. Към себе си, към колегите си, към сцената, към публиката.“ Има ли я в достатъчни количества тази почтеност в съвременния български театър?

Честно казано, аз съм оптимист в тази посока. Когато се качим на сцената ние наистина трябва първо да бъдем почтени към себе си. Почтени към себе си означава почтени към сцената. Съответно към публиката, към автора. Това са различни етапи на почтеност, но както казваше моя професор, светла му памет, когато ние горе на сцената се забавляваме, има шанс и хората долу, в публиката също да се забавляват. Ако ние не се забавляваме и не си вършим работата като хората и публиката е обречена. Аз мисля, че що се отнася до театралното пространство, да, ние сме почтени хора. Оттам нататък хората са различни характери, но това е нормално.

Каква е според теб ролята на театъра в съвременното общество?

Нишата на театъра винаги ще си остане едно непревземаемо място. Винаги ще има хора, които да влизат в театъра. Това, че ги има телевизията, киното, интернет – те няма да изместят театъра. Театърът е нещо неповторимо, това, което се случва всяка вечер на сцената е докосване до живия живот. Киното и телевизията не могат да го заместят.

Не знам дали все още е запазена тази възрожденска нотка, нас ни учеха навремето, че театърът възпитава.  Театътрът е мястото, откъдето ние си казваме, каквото имаме да кажем. Публиката получава толкова, колкото иска да получи. Това е един взаимен обмен.

Според мен мисията на театъра е винаги да върви една стъпка напред, едно стъпало нагоре. За съжаление понякога се получават някакви разминавания. Може би периодът в момента е такъв. Факт е че театрите са пълни с хора, след едно голямо затишие и едва ли не беше обявено, че театърът загива. А сега залите отново са пълни с хора. Публиката се върна.

Какво ново предстои до края на годината?

Да сме живи и здрави, в момента работим по един проект с мои колеги, с които участвахме в сериала Под Прикритие. Това няма нищо общо със самия сериал, но подготвяме една изненада за публиката. Засега сме решили първо да посвършим малко работа и хапка по хапка да пускаме информация, когато сме готови.

След това може би още едно разпределение в моя театър (бел. ред.: „моя театър“ - смее се).

Предстои ми да довърша снимките на един български филм с Асен Блатечки.

И може би... вече се коментира, че може би предстои 5-ти сезон на сериала Под Прикритие, това също. Уверенията са такива, ако нещо извънредно не попречи, ще има 5-ти сезон.

Това са най-близките и краткосрочните планове.

Честит рожден ден на Пламен Манасиев от целия екип на Театър „София“! Много здраве, все така да си обича работата и още много години да радва публиката.