На 24-ти май бяха връчени за 24-ти път наградите АСКЕЕР. (Всички наградени можете да видите тук.) Но награда за Съвременна българска драматургия се връчва за 10-ти път. Тази година престижното отличие е за Оля Стоянова и „Покана за вечеря“.

Постановката „Покана за вечеря“ се играе в Театър „София“, след като Оля Стоянова спечели нашия Конкурс ЗА НАПИСВАНЕ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРСКА ПИЕСА през 2012.

След като получи своя АСКЕЕР, Оля Стоянова благодари на творческия екип (режисьор: Тея Сугарева, сценография: Каролина Далкалъчева, композитор: Александър Костов) и на актьорите Ивайло Герасков, Пламен Манасиев, Дария Симеонова, Антон Григоров, Мартин Гяуров, които правят „Покана за вечеря“ обичана както от критиците, така и от публиката.

Оля Стоянова споделя за „Покана за вечеря“, че това е една тежка история, разказана през призмата на хумора.

По време на церемонията по връчване на наградите АСКЕЕР 2014 гостите в залата бяха на крака два пъти. Първият път в памет на напусналите ни колеги през изминалата година (най-скоро от които Венци Кисьов, когото Веселин Ранков нарече „много внимателен, но безкомпромисен учител“). Не с мълчание, а с аплодисменти на крака цялата публика почете паметта на любими актьори и режисьори, които завинаги ще останат сред нас с творческото си наследство.

Вторият път беше за проф. Надежда Сейкова, която получи АСКЕЕР 2014 за Цялостен принос към театралното изкуство.

След като всички гости дълго аплодираха любимия театрален педагог и режисьор, залата утихна в уважение към думите на проф. Сейкова:

„Театърът е мисия. Актьорите трябва да се раздават всячески, а не да търсят само аплодисментите. Трябва да раздават своята любов, за да получават и любовта на публиката.

Искам на този празник всички ние да благодарим на нашите учители.

Аз се учих както от своите преподаватели, така и от своите състуденти (сред които Рангел Вълчанов), после от своите колеги, а също и от моите студенти и от всички артисти, които съм гледала в театъра.

Дълбок поклон на учителите артисти, нека да пребъде театърът!

Ако в това тежко време на раздели и не съвсем етични политически битки, дори природата се бунтува сдрещу нашето неразумие... то театътрът ни обеднява, заедно се смеем, заедно плачем.

Ако не можем да запеем „Напред, народе възродени“, да запеем „Напред, театърът е слънце“, защото актьорът всяка вечер раздава сърцето си и след това се покланя на публиката, защото е била там, защото го е слушала, защото му е съчувствала.

Благодаря ви много за голямото уважение и награда.“

След думите на изключителната проф. Надежда Сейкова, цялата зала запя химна на българската просвета „Върви, народе възродени“.

Снимка: Румен Добрев