„Моноспектъкълът е най- трудното нещо в театъра.“, според актьора Юлиян Рачков

19 Септември 2014

Днес рожден ден празнува Юлиян Рачков, когото преди 2 дни гледахме в моноспектакъла „Гъдулката гори“. Юлиян зарадва събралата се публика по повод Деня на София.

Той е роден на 19 септември 1984г. в град София. Завършва Актьорско майсторство в НАТФИЗ "Кр. Сарафов" в класа на проф. Атанас Атанасов (2007г.)

Играл е на сцената на Народен театър „Иван Вазов“, Театър „Българска Армия“, Театър „Сфумато“, Театър „Сълза и смях“, Младежки театър „Николай Бинев.

От септмември 2010г. е част от екипа на Театър „София“.

Представления, в които можете да гледате Юлиян Рачков:

СВАТБАТА НА ДРЕБНИЯ БУРЖОА

ПАРИЖКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА

НАПРАЗНИ УСИЛИЯ НА ЛЮБОВТА

ГОСПОЖА МИНИСТЕРШАТА

Ето с какви въпроси го провокирахме по повод рождения му ден:

Как се случи първата ти среща с театъра?

Първата среща с театъра беше, когато бях ученик, бях малък. Гледах едно представление в Сатиричния театър. Не си спомням кое точно, но помня, че Филип Аврамов участваше в него. Той свиреше на китара, гол до кръста. Тогава не знаех още, че с това искам да се занимавам, но театърът много ми хареса.

Имало ли е друга професия, за която си мечтал като малък? Коя?

Мисля, че не. В гимназията вече си дадох сметка, че искам да се занимавам с изкуство, с театър, с кино. Няма друго нещо, което искам да правя, освен изкуство.

Какво е ежедневието на един актьор? Разкажи ни за професията си през своя поглед.

Ежедневието на един актьор не е нещо кой знае какво J Не правим много различни неща всеки ден. Ежедневието минава в репетиции сутринта, ако имаме ново представление, после имаме няколко часа почивка, в които да се подготвим за представлението, което играем вечерта. И в края на деня с репетиции и с представление се чувстваш изключително изморен. Прибираш се, лягаш си, на следващия ден – същото. Но в същото време е и много различно и интересно. Времето на репетиции ми е най-приятното време в целия ми живот. Работата с различни режисьори е най-интересното.

Преди 2 дни те гледахме в „Гъдулката гори“. Това е постановка, с която зарадва много българи в чужбина. Какво е за един актьор да излезе на сцена извън страната и да срещне българската публика там?

Моноспектъкълът е най-трудното нещо в театъра. Когато има и други актьори на сцената, дори да забравиш нещо или просто да не си във форма, има кой да те измъкне. Но когато си сам... Сам трябва да се активизираш и да излезеш от ситуация и това е много трудно.

А в чужбина – публиката е изключително добра. Хората са зажаднели за българско изкуство, искат нещо на родния си език. Много е приятно. Усеща се много положителна енергия от публиката, която адски много зарежда и дава сили.

В Берлин беше едно най-хубавите представления на „Гъдулката гори“.

След Берлин се чувствах невероятно. Адреналинът така зарежда, че не можеш да спиш до 5 сутринта после.

Има ли друго представление, което е било особено предизвикателно?

Всяко едно е предизвикателство. Но „Напразни усилия на любовта“ беше доста трудно, наистина. Не заради басейна J Изискваше по-различен вид концентрация. Беше малко по-особено.

„Сватбата на дребния буржоа“ също беше доста трудно. Много екипно представление. Там всички актьори трябва да сме като една машина, която работи перфектно заедно.

Кои са актьорите и актрисите (български или не), които те впечатляват?

Има доста актьори, които мога да спомена. Моят професор Атанас Атанасов, много любим актьор. Владо Пенев, изключително много го харесвам, също. Светлана Янчева, Жорета Николова, много любими актриси.

Лилия Маравиля от нашата трупа - изключително добра актриса.

От режисьорите също мога да спомена Явор Гърдев, Петринел Гочев, с когото работихме по „Сватбата на дребния буржоа“.

Искам специално да спомена и Добромир Цветков, режисьора на „Гъдулката гори“, е изключително талантлив млад режисьор, страхотен, просто много добър.

Какво ти предстои в професионален план през новия театралния сезон?

Засега мога да кажа, че ще участвам в „Питър Пан“, едно представление на Бисерка Колевска, с която направихме и „Ян Бибиян“. Друга засега не мога да кажа, защото и аз все още не знам.

Честит рожден ден на Юлиян Рачков от целия екип на Театър "София". Още много предизвикателни роли, които да ни показват отново и отново колко е талантлив и винаги да се радва на положителния заряд на публиката!