Мартин Гяуров днес празнува своя 31-ви рожден ден, а довечера можете да го видите в постановката Покана за вечеря. Точно за ролята си в тази постановка преди няколко дни получи приятния за всеки актьор подарък – номинация за престижните награди АСКЕЕР. Той е номиниран за второстепенна мъжка роля.

Можете да го гледате още и в КОВАРСТВО И ЛЮБОВ, РЕВИЗОР, СКАЧАЙ!, ПАРИЖКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА, НАПРАЗНИ УСИЛИЯ НА ЛЮБОВТА.

Завършва Актьорско майсторство в НАТФИЗ “Кр.Сарафов” в класа на проф. Здравко Митков през 2006 г.  и оттогава е в трупата на Театър “София”.

Познаваме го с ролите му в театъра:  Сокс в „Уморените коне ги убиват, нали? от Хорас Маккой,  Дон Жуан в „Проесът срещу Дон Жуан” от Ерик-Еманюел Шмит, Ромео в “Ромео и Жулиета“ от Шекспир, Младият другоселец в “Албена” от Йордан Йовков, Робърт в “Уморените коне ги убиват, нали?” по Хорас Маккой и др.; както и с участията му в телевизионните сериали "Забранена любов" и „Фамилията“.

 Разбрахме преди броени дни, че си номиниран за Аскеер за второстепенна мъжка роля в „Покана за вечеря“. Какво означава за теб като актьор подобно признание?

Първо съм много приятно изненадан. Безкрайно се радвам, че това ми се случи. Освен това в изцяло българско представление. С наш текст, прекрасните колеги от Театър  „София“ , великолепната Теа Сугарева като режисьор, Оля Стоянова, която е написала тази чудна пиеса (не случайно и те имат номинации) и разбира се всички, които помогнаха и помагат за това представление всяка вечер, в която се играе. Щастлив съм!

 Вече 8 години радваш публиката на Театър „София“. Как се случи включването ти в трупата?

Тогавашният директор на театъра г-жа Доротея Тончева дойде да ме гледа като студент по покана на проф. Здравко Митков. Харесала ме е и получих предложение за едногодишен договор. След изтичането му подписах безсрочен и така до днес.

 Имаш ли любима роля досега? Или роля, която е била особено предизвикателство?

На камерна сцена преди години направихме „Проклятието на гладуващата класа“ на Сам Шепърд. Режисьор беше Джед Алън Харис и до днес мислих, че това е най-сполучливата ми роля. Тази на Алекс в „ Покана за вечеря“, обаче, ще я измести завинаги.

 На театралната сцена или при снимането на сериал е по-интересно за теб като актьор?

 Навсякъде ми е страшно интересно. И ми става все по-любопитно.

Доставя ли ти допълнително удоволствие, когато имаш възможност да демонстрираш и музикалния си талант на театралната сцена? Например в Скачай публиката има възможност да те чуе да пееш, а в Покана за вечеря – да свириш на пиано.

Ненавиждам да свиря на сцената. Не се чувствам сигурен и се притеснявам. Почти винаги бъркам. С пеенето е по-лесно.

 Какво да очакваме около теб в следващата 1 година?

Никой не знае!