Вторият ни рожденик през юли е Николай Димитров - Коки. Той е роден във Враца. Завършва Актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ в класа на проф. Снежина Танковска през 2004 г.

Като студент участва в постановката „Мама му да е... кой пръв почна“ от Деян Дуковски с реж. Деян Пройковски. След завършването на Театралната академия постъпва в трупата на ДТ „Сава Огнянов“ - Русе. Там изиграва ролите на Нягол в „Албена“ от Й.Йовков, реж. Пл. Панев, Рафе Клинче в „Железният светилник“ от Д. Талев, реж. Асен Шопов, Синът в „Пеперудите са свободни“ от Леополд Герш, реж. Орлин Дяков и др. Николай Димитров-Коки участва и в проекта с град Оснабрюк, като играе в представлението на немския театър „Гастарбайтер”.

От 2011 г. е в трупата на Театър „София“.

Участва във филма на Стойчо Шишков „Футболни хамелеони“.

Владее английски език, свири в различни музикални формации.

В Театър "София" можете да гледате актьора Николай Димитров - Коки в:

АНТИГОНА

СВАТБАТА НА ДРЕБНИЯ БУРЖОА

ГОСПОЖА МИНИСТЕРШАТА

РЕВИЗОР

СКАЧАЙ!

ПАРИЖКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА

НАПРАЗНИ УСИЛИЯ НА ЛЮБОВТА

ПИПИ ДЪЛГОТО ЧОРАПЧЕ

ЯН БИБИЯН

1. Винаги ли си искал да станеш актьор или си имал влечение и към друга професия?

Като бях малък, моята баба ме заведе в детската студия във Враца, родния ми град. Бях на 6 години, ръководителят много ме хареса и малко по-късно ми да даде да изиграя Малкия принц. Тогава всъщност се вклюбих в театъра. Исках и с музика да се занимавам и започнах и това. Друга професия на съм искал.

2. Как се случи пътя от Враца през Русе до София и най-вече до Театър “София”?

След като завърших средното си образование във Враца ме приеха в НАТФИЗ. После единствените хора, които ме искаха първи, бяха от казармата :) Но така се случи, че тогавашният директор на русенския театър беше гледал наше дипломно представление и ме покани в Русе. Там бях около 5 години, след това прекарах около 2 години в един театър в Германия. Върнах в Русе, Мартин Киселов направи едно представление, което беше съвместно с Театър “София” и Ириней Константинов ме покани тук, за което съм много благодарен.

3. Най-новата ти роля е на Приятеля в “Сватбата на дребния буржоа” - разкажи ни за ролята си в тази не съвсем обикновена сватба?

Тази пиеса е уникална със своята пъргавост и със своето специфично немско чувство за хумор. Преди да отида да работя в Германия аз не разбирах това чувство за хумор, мислех, че немците нямат. Но се оказа, че са много изкусни в чувството си за хумор. Според мен това е висшият пилотаж в живота - този, който има чувство за хумор, е щастлив човек. Ролята на Приятелят е интересна с това, че той е чаровен провокатор. Всички го харесват и той казва на всички точно това, което струват. Някак си разбива илюзията по един изтънчен и лек начин с неговата усмивчица. Аз се радвам, че бях разпределен точно в тази роля. Песента, която направихме заедно с режисьора Петринел Гочев, работи и се разбира. Тъй като подходът на Брехт е да има стихове, да има песни, в които е цялата фабула, там се казва всичко. Приятелят е носител на истината в пиесата.

“Сватбата на дребния буржоа” е много специално за мен представление, защото аз съм очарован от колегите си. Няма един актьор, който за момент да бъде разеян, да си “почива”. През цялото време всички сме като едно сърце, което тупти в един и същи бийт, а това е много трудно. Харесва ми как всеки си разпределя енергията. Например Росен Белов има финален монолог, в самия край на представлението, но намира сили и прави нещо изключително силно. Аз съм щастлив и горд с това представление.

4. Веднага след премиерата на “Сватбата на дребния буржоа” започнахте репетиции за “Антигона” с режисьор Иван Добчев. Как вървеше работата ви преди началото на лятото и какво да очакваме на есен?

Проф. Иван Добчев е един много различен за мен режисьор. Той е много умен, много дълбок. Мислех, че ще ми е трудно с него, но го разбирам и ми харесва начинът, по който разговаря с актьорите, начинът, по който ни кара да имаме вътрешно спокойствие и с всяка репетиция да даваме все повече и повече. Представлението е доста различно за мен, но е много красиво и много мощно. Мисля, че хората, които дойдат да го гледат ще усетят специалната атмосфера, ще хванат подтекста и ще оценят колко е красиво това представление.

5. Коя е ролята, която ти се иска да изиграеш, а още не си имал тази възможност?

Честно казано не съм мислил за това. Може би има пиеса, в която ми се играе. Играе ми се в “Предградие” на Ерик Богосян. Помня я от когато бях студент - много пъргава, младежка, много силна с думите, които се казват в нея.

Може би един ден, като порасна повече :) бих изиграл Салиери. Един ден.

6. Актьор/ актриса, които силно те впечатляват силно?

Актьорството не е само да работиш със словото, а както знаем очите са прозорец на душата. Затова за мен един от най-добрите актьори, които на мен ми влияят, е Райън О’Нийл. Той има един филм - “Шофьорът”. В този филм няма много думи, но камерата е през цялото време в него и чрез очите се пресъздава какво се случва и всичко разбираш. На мен много ми влияят такива актьори, които са много мощни с цялото си същество.

7. Ти си и музикант, разкажи ни за групата, в която свириш, какво предстои?

Пак искам да благодаря на Ириней Константинов и на ръководството на Театър “София” за това, че повярваха в нашата любов и към музиката (на мен и на Ивайло Андонов, който също е колега от театъра). Дадоха ни възможност, като ни предоставиха една стая. Ние си я ремонтирахме и си я обзаведохме с нещата, които ни трябват. Първо бяхме едно трио, свирихме фюжън и имахме доста концерти в София. Бяхме много различни и хората много ни харесваха. Басистът ни, той е много талантлив, кандидатства и го приеха да учи в Австрия. Имахме лека пауза. Но сега събрахме нов екип - една прекрасна певица, която е и актриса - Силвия Станоева; един тромпетист, Владо, много разбира от музика и с Ивайло, който е и композитор много добре се разбират; един басист, Георги, който е живял 12 години извън България, в Канада.

С новите трима аз и Ивайло правим дъга от музика. Свирим джаз стандарти, свирим кавъри, повечето имат наши аранжименти, които Ивайло е направил, инструментали, които са фюжън, и много лек поп. Това е дъга от музика. Първият ни концерт в новия състав ще бъде на моя рожден ден, в бар Backyard.

8. Какви са плановете за лятото - почивка или ще има и работа?

Миналата година имах възможност да бъда водещ на една промоция - бях 45 дни на морето и обикалях различни градове и курорти. Срещах се с много и много различни хора, на ден минаваха по над 1000 човека. Беше ми много интересно. Надявам се и тази година да имам този приятен ангажимент. Ако не - пак на море, само че само на почивка :)

Честит рожден ден на Николай Димитров - Коки от целия екип на Театър “София”! Пожелаваме му много здраве, лично щастие, нови интересни и вълнуващи приключения на сцената и да пее и свири на китара все така добре, като в “Сватбата на дребния буржоа” :)