"Албена"

Йовковата Албена се прероди в театър "София"

Актрисата Лилия Маравиля е красивата грешница в спектакъла на Стефан Стайчев

Възхвалата на родния класик Йордан Йовков "Грешна беше тази жена, но беше хубава" снощи звуча премиерно за примата на театър "София" Лилия Маравиля. Тя е новата Албена от едноименната драма, поставена от Стефан Стайчев за 70-годишнината от смъртта на писателя. Актьорите Любомир Младенов и Пламен Манасиев се превъплъщават в образите на съпруга й Куцар и изгората й Нягул. В спектакъла участват още Невена Калудова, Доси Досев, Ириней Константинов, Петя Силянова, Йорданка Любенова, Искра Донова, Мартин Гяуров и др., а сценографията и костюмите, верни на стила на 30-те години, са дело на художничката Елена Александрова.

Да се поставя днес "Албена" е операция колкото рискована, толкова и благодатна. Защото всеки носи в сърцето си свой образ на Йовковата омайница, но пък моделите за сравнение са повече от трийсетина години назад в историята, поне що се отнася до столичните сцени. По онова време публиката се тълпеше във Военния театър, за да гледа в главните роли Елена Райнова, Кирил Янев и Васил Михайлов, на които "пригласяха" младите тогава звезди Стефан Данаилов и Йосиф Сърчаджиев. Сегашният избор на Стайчев също се прицелва в десетката с красивата и талантлива ученичка на проф. Крикор Азарян Лилия Маравиля (доскоро Лазарова), с умеещия рафинирано да сдържа емоцията Любомир Младенов и с харизматичния Пламен Манасиев. Спектакълът е изцяло почтен към оригинала, без да звучи вехто, защото за чувства като ревност и страст давност няма.

Стефан Стайчев е бивш актьор от театър "София", чийто режисьорски дебют с "Ангели-чудовища" там още се помни. При учредяването на наградите "Аскеер" преди 16 години спектакълът донесе номинация на Петя Силянова за най-добра водеща женска роля.

Новинар, 05.04.2007

Страсти Албенини в театър "София"

Преди Великден театър "София" постави на Голяма сцена пиеса, действието в която също се развива в дните на Страстната седмица. Това не е случайно съвпадение, а предварителен замисъл на екипа, създал "Албена" по едноименната творба на Йовков. Така театърът отбелязва 70-годишнината от смъртта на писателя. Режисьор на постановката е Стефан Стайчев, а сценографията е на Елена Александрова. В главните роли се изявяват Лилия Маравиля (Албена), Любомир Младенов (Куцар), Пламен Манасиев (Нягул), Росен Белов (Иван Сенебирски), Доси Досев (дядо Власю), Ириней Константинов (Марин). Достойно за уважение е твърдото намерение на режисьора да следва Йовков. Спектакълът ще хареса на онези, които очакват да видят класическа пиеса и традиционни за театъра изразни средства. Разчита се на силните Йовкови послания, които не се нуждаят от допълнителна орнаментация и модернистични финтифлюшки.

" Албена" - първата пиеса на българския класик - е пиеса за красотата, но и за обществото, което "е в състояние да извиси, но и да убие личността". Хубостта на Албена е трън в очите на жени и съпруги и мехлем за душите на всички мъже в селото. Това е изходната точка за драматургичното действие и въпроса как да се защити любовта и да се пречисти от греховността. А Албена е грешница, защото не може да отвърне на чувствата на мъжа си Куцар, грешен е и Нягул, зарязал жена и деца, за да се среща тайно с нея. Когато на Разпети петък селото узнава, че Куцар е бил убит през нощта, настъпва Страшният съд и Албена трябва да отговаря за красотата си, за страстната си любов към Нягул, за дързостта си да бъде различна от другите жени. Във финала на пиесата зрителят отчетливо чува Йовковия глас: не е грях да обичаш истински, любовта е божи лъч, който пречиства съвестта.

Сабина Василева, Сега, 11.04.2007

4. Страсти по Йовков през Страстната седмица

На 4 април Театър "София" представя премиерно постановката „Албена”, посветена на 70-годишнината от смъртта на големия български писател Йордан Йовков.

Постановката се придържа стриктно към оригиналната пиеса на Йовков, няма нито един добавен герой, нито една добавена сцена, каза режисьорът Стефан Стайчев. „Албена” е не само пиеса за отношенията в един любовен триъгълник, но също така и за силно застъпеното обществено мнение, което влияе на тези отношения. Именно образът на "общественото мнение" в постановката бе изключително добре изграден и внасяше освежителен комичен елемент.

Изборът на премиерна дата за пиесата не е случаен. Фактът, че действието се развива в рамките на Страстната седмица, придава специално значение на събитията, които се случват в нея. Ръководството на театъра прави паралел, избирайки именно Страстната седмица, предшестваща Великден, за да представи тази Йовкова пиеса, третираща вечните теми за греха, изкуплението и наказанието.

Изключително интересна и раздвижена бе сценографията на постановката, както и костюмите, които бяха решени в автентичния контекст на пиесата.

Актьорският състав игра на много високо ниво - което се очаква при наличието на имена като Пламен Манасиев в ролята на Нягул, Доси Досев, Ириней Константинов... Особено след неприятната ситуация около драстичното съкращаване на бюджета на Общинския театър. По въпроса една добра новина е реакцията на кмета на София Бойко Борисов, който обеща да върне отнетите пари на театъра.

Снежана Симеонова, http://slovo.bg